осъществяло

Речник на българския език

1. осъществяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъществяло е производна форма на осъществя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъществяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осъществяло е производна форма на осъществя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).