осъществило

Речник на българския език

1. осъществило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъществило е производна форма на осъществя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъществило — мин. деят. св. прич. ср. р.

осъществило е производна форма на осъществя (мин. деят. св. прич. ср. р.).