осъществил

Речник на българския език

1. осъществил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъществил е производна форма на осъществя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъществил — мин. деят. св. прич. м. р.

осъществил е производна форма на осъществя (мин. деят. св. прич. м. р.).