осъразмерил

Речник на българския език

1. осъразмерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъразмерил е производна форма на осъразмеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъразмерил — мин. деят. св. прич. м. р.

осъразмерил е производна форма на осъразмеря (мин. деят. св. прич. м. р.).