осъмнел

Речник на българския език

1. осъмнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осъмнел е производна форма на осъмна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осъмнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

осъмнел е производна форма на осъмна (мин. деят. несв. прич. м. р.).