осъзнало

Речник на българския език

1. осъзнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осъзнало е производна форма на осъзная (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осъзнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осъзнало е производна форма на осъзная (мин. деят. св. прич. ср. р.).