остържели

Речник на българския език

1. остържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

остържели е производна форма на остържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. остържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

остържели е производна форма на остържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).