остържела

Речник на българския език

1. остържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остържела е производна форма на остържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

остържела е производна форма на остържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).