остържел

Речник на българския език

1. остържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остържел е производна форма на остържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

остържел е производна форма на остържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).