остъргвало

Речник на българския език

1. остъргвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остъргвало е производна форма на остъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. остъргвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

остъргвало е производна форма на остъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. остъргвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

остъргвало е производна форма на остъргвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. остъргвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

остъргвало е производна форма на остъргвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).