остъргвал

Речник на българския език

1. остъргвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остъргвал е производна форма на остъргвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. остъргвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

остъргвал е производна форма на остъргвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. остъргвал — мин. деят. св. прич. м. р.

остъргвал е производна форма на остъргвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. остъргвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

остъргвал е производна форма на остъргвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).