остъргала

Речник на българския език

1. остъргала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

остъргала е производна форма на остържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. остъргала — мин. деят. св. прич. ж. р.

остъргала е производна форма на остържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).