остърга

Речник на българския език

1. остърга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

остърга е производна форма на остържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. остърга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

остърга е производна форма на остържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).