острили

Речник на българския език

1. острили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

острили е производна форма на остря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. острили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

острили е производна форма на остря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).