острила

Речник на българския език

1. острила — мн. ч.

острила е производна форма на острило (мн. ч.).

2. острила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

острила е производна форма на остря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. острила — мин. деят. св. прич. ж. р.

острила е производна форма на остря (мин. деят. св. прич. ж. р.).