остри

Речник на българския език

1. О̀стри географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Остре

2. остри — мн. ч.

остри е производна форма на остър (мн. ч.).

3. остри — сег. вр., 3 л., ед. ч.

остри е производна форма на остря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

4. остри — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

остри е производна форма на остря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

5. остри — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

остри е производна форма на остря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

6. остри — повелително наклонение, ед. ч.

остри е производна форма на остря (повелително наклонение, ед. ч.).