останел

Речник на българския език

1. останел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

останел е производна форма на остана (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. останел — мин. деят. несв. прич. м. р.

останел е производна форма на остана (мин. деят. несв. прич. м. р.).