оспорваха

Речник на българския език

1. оспорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оспорваха е производна форма на оспорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оспорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оспорваха е производна форма на оспорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).