оспорвах

Речник на българския език

1. оспорвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

оспорвах е производна форма на оспорвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. оспорвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

оспорвах е производна форма на оспорвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).