оспорва

Речник на българския език

1. оспорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оспорва е производна форма на оспорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. оспорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оспорва е производна форма на оспорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. оспорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оспорва е производна форма на оспорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).