осоляла

Речник на българския език

1. осоляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осоляла е производна форма на осоля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осоляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осоляла е производна форма на осоля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).