осолил е

Речник на българския език

1. осолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осолил е е производна форма на осоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осолил е е производна форма на осоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).