основели

Речник на българския език

1. основели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

основели е производна форма на основа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. основели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

основели е производна форма на основа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).