осмяла

Речник на българския език

1. осмяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмяла е производна форма на осмея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

осмяла е производна форма на осмея (мин. деят. св. прич. ж. р.).