осмучело
1.
осмучело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
осмучело
е производна форма
на осмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
осмучело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
осмучело
е производна форма
на осмуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).