осмучели
1.
осмучели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
осмучели
е производна форма
на осмуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
осмучели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
осмучели
е производна форма
на осмуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).