осмислел

Речник на българския език

1. осмислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмислел е производна форма на осмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

осмислел е производна форма на осмисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).