осмивал

Речник на българския език

1. осмивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмивал е производна форма на осмивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмивал е производна форма на осмивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. осмивал — мин. деят. св. прич. м. р.

осмивал е производна форма на осмивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. осмивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

осмивал е производна форма на осмивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).