осмелите

Речник на българския език

1. осмелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

осмелите е производна форма на осмеля се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. осмелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

осмелите е производна форма на осмея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).