осмелил си

Речник на българския език

1. осмелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осмелил си е производна форма на осмеля се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. осмелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

осмелил си е производна форма на осмеля се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).