осмелил е

Речник на българския език

1. осмелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмелил е е производна форма на осмеля се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осмелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осмелил е е производна форма на осмеля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).