осмелила

Речник на българския език

1. осмелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмелила е производна форма на осмеля се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

осмелила е производна форма на осмеля се (мин. деят. св. прич. ж. р.).