осмееше

Речник на българския език

1. осмееше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

осмееше е производна форма на осмея (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. осмееше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

осмееше е производна форма на осмея (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).