осмеели

Речник на българския език

1. осмеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осмеели е производна форма на осмея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осмеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осмеели е производна форма на осмея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).