осмеела

Речник на българския език

1. осмеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

осмеела е производна форма на осмея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. осмеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

осмеела е производна форма на осмея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).