ослепяло е

Речник на българския език

1. ослепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепяло е е производна форма на ослепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослепяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепяло е е производна форма на ослепея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ослепяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепяло е е производна форма на ослепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).