ослепяло

Речник на българския език

1. ослепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепяло е производна форма на ослепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ослепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ослепяло е производна форма на ослепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. ослепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ослепяло е производна форма на ослепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. ослепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

ослепяло е производна форма на ослепея (мин. деят. св. прич. ср. р.).