ослепяла

Речник на българския език

1. ослепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ослепяла е производна форма на ослепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ослепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ослепяла е производна форма на ослепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. ослепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ослепяла е производна форма на ослепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. ослепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

ослепяла е производна форма на ослепея (мин. деят. св. прич. ж. р.).