ослепил си

Речник на българския език

1. ослепил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ослепил си е производна форма на ослепя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ослепил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ослепил си е производна форма на ослепя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).