осланяло е

Речник на българския език

1. осланяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланяло е е производна форма на осланям се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осланяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланяло е е производна форма на осланям се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осланяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланяло е е производна форма на осланям се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. осланяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланяло е е производна форма на осланя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).