осланявало

Речник на българския език

1. осланявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланявало е производна форма на осланявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. осланявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

осланявало е производна форма на осланявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. осланявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

осланявало е производна форма на осланявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. осланявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

осланявало е производна форма на осланявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).