осланил е

Речник на българския език

1. осланил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланил е е производна форма на осланя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. осланил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

осланил е е производна форма на осланя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).