осланили

Речник на българския език

1. осланили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

осланили е производна форма на осланя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осланили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

осланили е производна форма на осланя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).