осланели

Речник на българския език

1. осланели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

осланели е производна форма на осланя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. осланели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

осланели е производна форма на осланя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).