оскърбил

Речник на българския език

1. оскърбил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскърбил е производна форма на оскърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскърбил — мин. деят. св. прич. м. р.

оскърбил е производна форма на оскърбя (мин. деят. св. прич. м. р.).