оскубете

Речник на българския език

1. оскубете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

оскубете е производна форма на оскубя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. оскубете — повелително наклонение, мн. ч.

оскубете е производна форма на оскубя (повелително наклонение, мн. ч.).