оскубела

Речник на българския език

1. оскубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оскубела е производна форма на оскубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оскубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оскубела е производна форма на оскубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).