оскотяло

Речник на българския език

1. оскотяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оскотяло е производна форма на оскотея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оскотяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

оскотяло е производна форма на оскотея (мин. деят. св. прич. ср. р.).