оскотявала

Речник на българския език

1. оскотявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оскотявала е производна форма на оскотявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оскотявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оскотявала е производна форма на оскотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оскотявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оскотявала е производна форма на оскотявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оскотявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оскотявала е производна форма на оскотявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).