оскотявал

Речник на българския език

1. оскотявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскотявал е производна форма на оскотявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оскотявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оскотявал е производна форма на оскотявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оскотявал — мин. деят. св. прич. м. р.

оскотявал е производна форма на оскотявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оскотявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оскотявал е производна форма на оскотявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).